Любовни есенни рими – 22-ра част

Двадесет и втора част от стиховете от конкурса на Az-jenata.bg „Любовни есенни рими“

02.11.2012г. / 11 08ч.
Аз жената
Снимка: Reuters

Снимка: Reuters

Есенна утрин

Светлинен взрив разпилява
лъчи разломени
по сънната лозова шума.
Профили женствени
сочно ги мамят
за още малко обичане.
Капчици – ласки стаени
попиват за утре...

И пълзи от корена
към стъблото
незримия огън
на кехлибарено вричане.

* * *

Есенно

Есента в очите ме гледа,
есента, като мене разплакана.
Аз плача, че с теб се разделям,
тя – че иде нечакана.

Вятър попива сълзите.
Чувства се стапят в мъглата.
Есен мъртво – облистена,
свали си скръбните накити!

Тъй ще е леко на двете ни –
облечени само в надежди,
да се завърнем очаквани
с дните на идните пролети.

* * *

Интимно

Отмъкнахме си тоя ден
от полога на циганското лято,
в пазва скътахме го чист, неосланен,
приклякват верни покрай нас лозята.

Душите пари жаркият овал –
светлинно кратък и фатално крехък.
Кой дръзнал би, кой би успял
да скрие от света 13-и – петък?

В гердани от глогинови зърна,
в треви презрели за постеля,
в дъх на грозде, листи, на земя –
в декор лиричен, в двама полудели.

За миг изпихме тоя ден
в едно леговище на яребиче ято.
Край нежния ни есенен рефрен
приклякват мълчешком лозята.

+ + +

Мрачно небето излива умора,
плуват в нея улици, хора...
Крачиш към къщи навъсен, унил,
усмивка и поглед дъждът е измил.

Мокър до кости влизаш в антрето,
спрял е дъждът, смей се небето.
Облекчен от гърба ти падна балтона,
тежкият ден прострях на балкона.

* * *

Зная

Зная, че с теб се обичахме,
а дали се обичаме още?
Еликсира от нашите чувства
на един дъх изпихме
и дълги безкрайно
са дъждовните нощи.
Любовта ни е май диагноза,
боледуваме търпеливо и тихо.
Трупа се делнична проза,
многоточия и „аз отлитам“...
Наранената връзка денем ни води
по път асфалтиран през нивите.
В нозете ни няма треви, дори
насекоми, за какво ли
да кацат и птиците?
Вечер злобна луна – въпросителна
забива в пердето клюкарско око,
че сме шкафчета с тебе две нощни,
разделени с легло.

+ + +

Целувай ме, когато съм грозде,
яж до насита и на другите дай.

Разливай ме, когато съм вино,
пий до насита и на другите дай.

Изгаряй ме, когато съм съчка,
стопли си ръцете и на друг отстъпи.

Щедростта безнадеждно-насъщна
просяците мъкнат в бездънни души.

* * *

Фолклорен мотив

Жеравна дърворезбена,
Жеравна каменна,
приказна, везбена,
многобагренопламенна,
слънчева, песенна,
женствено – хубава,
ароматно – погачена,
небесно – лазурена...
Пих от водата ти.
Вкусих от хляба ти.
Кърших бръшляна ти
Немях пред олтара ти...
Много исках нещо да се случи.
Исках нещо в теб да преживея.
Може би Шибил да ме целуне
или Боряна менци да налее...
Тръгнах си, Жеравна.
В сърцето си скътах те.
Жеравна,
Йовково – есенна,
Жеравна,
изворно – българска.

Росица Николова

* * *

Думите плачат

Думите плачат, от мен отделени,
топлите устни са вече мираж...
бяха в сърцето ми птици сплотени,
но разделих ги, разкъсах ги аз...
Щом ги изрекох, тъй пусто ми стана,
сякаш от мен се откъсна дъга.
Няма я моята пъстра нирвана,
болката лед е, душата-стена.
И ме поглеждаш с такава уплаха –
как ли създадох тез тежки слова...
как разцъфтяха под топлата стряха
толкова странни и криви цветя?!

* * *

Просто обич

Обичам сутрин да те гледам, когато първите лъчи
в клепачите ти плахо тичат, а Слънцето едва блести.
Когато морен си отпуснал мъжествената си снага
и толкоз мил, и толкоз мек си, забравил гордост, суета...
по тялото ти капки ситни се гонят топли от любов,
с която снощи си обичал и мен и пъстрия живот.
И само мой си, мой, усещам – така е хубаво това,
ох, колко тръпка, колко нежност витае в простите неща.
Обичам после да те гушна, така отпуснат – както спиш,
с уста до скоро пламно-грешна аз знам какво ще промълвиш:
„О, скъпа...“ – казваш и разцъфват в душата ми безброй цветя,
Как обожавам сутрин вкъщи, защото там е Обичта!!!

* * *

Вик

Вик – пронизващо отчаян от недрата се надига
болно-леден, престарял, тебе търси – в мен се влива...
Не успял да те засегне, поруган и изтерзан
пак душата ми намери и се спря от мъка ням.
В силуета си заключил тонове от женски срам
сълзи мътни, злоба, клюки е запомнил и прибрал...
Искаше да го погледнеш, да го чуеш, съжалиш
ала друго виждаш ти, затова така мълчиш.
Мислиш мъж си – горд и силен, с непреклонни рамена.
С длани груби мачкаш всичко, заслепен от суета,
ласки искаш – получаваш, повече от килограм,
после ставаш, заминаваш и преситен, и голям.
Но какво след теб остава – само болен женски вик,
тяло – стъпкана жарава, спомен жалък и без лик...
и кошмари да преследват нечия добра душа,
търсила във тебе обич, пък намерила срама.
Болен, болен вик те търси... търси твоето сърце
иска да го смачка гневно... после болката ще спре!!!

Гергана Иванова

* * * 

* * *

Любовни есенни рими – 1-ва част
Любовни есенни рими – 2-ра част
Любовни есенни рими – 3-та част
Любовни есенни рими – 4-та част
Любовни есенни рими – 5-а част
Любовни есенни рими – 6-а част
Любовни есенни рими – 7-а част
Любовни есенни рими – 8-а част
Любовни есенни рими – 9-а част
Любовни есенни рими – 10-а част
Любовни есенни рими – 11-а част
Любовни есенни рими – 12-а част
Любовни есенни рими – 13-а част
Любовни есенни рими – 14-а част
Любовни есенни рими – 15-а част
Любовни есенни рими – 16-а част
Любовни есенни рими – 17-а част
Любовни есенни рими – 18-а част
Любовни есенни рими – 19-а част
Любовни есенни рими – 20-а част
Любовни есенни рими – 21-ва част

Стиховете са от конкурса „ Любовни есенни рими

Коментирай