Коледното вълшебство е в семейството

За мен Коледа винаги е била особено специална и до ден днешен все още е така . Може би ще прозвучи странно и смешно, но дори и на тази възраст на която съм днес, сякаш една част от мен все още вярва, че белобрадият старец наистина съществува. Въпреки лекото съмнение относно неговото съществуване днес, което обществото безмилостно ми е насадило в съзнанието през годините ... то през детските ми години, нямах и капчица съмнение . Дори вярвах на следните истории, които майка ми ми разказваше:

Всяка вечер когато си лягах, майка ми идваше да ми каже лека нощ и ме целуваше и започваше да ми разказва как дядо Коледа си има цял екип от джуджета, които ходят всяка вечер покрай къщите на децата и ги наблюдават през прозорците какво правят, дали са добри, дали слушат родителите си ... И аз наистина вярвах. Дълги часове след това всяка вечер хвърлях поглед към прозореца с надеждата, че ще видя някое дългоухо джудже да наднича през прозореца, за да провери дали съм заспала вече. Представях си как изглежда и наистина вярвах, че то е там – на крайчеца на прозореца и ме проверява, а след това и веднага ще докладва на дядо Коледа. Дори когато бях съвсем мъничка (мисля, че на 4 или 5 години) и майка ми ме попита за една Коледа какво искам за подарък и аз без да се колебая казах точно каква играчка искам . Най-учудващото беше, че дядо Коледа, който беше така добър да ни посети в детската градина, наистина ми донесе точно този подарък, който си бях пожелала. Но той как и от къде знаеше какво искам? Не можех да го проумея... по-скоро допусках, че може би някое от джуджетата ни е чуло докато сме си говорели с мама.

Безкрайно е детското въображение. Но какво по-хубаво има от това?

Аз винаги съм обичала коледния дух. Настроението за празниците. Подаръците, свещите, храната, елхата, украсата... До ден днешен всяка година аз отговарям за това да украся цялата къща, да украся елхата, да отида до близката горичка, където да откъсна още свежи клонки, от които да направя венец за вратата, да помогна на майка ми в приготовлението за питката, да опаковам подаръците . Дори за известно време това ми беше и професията – да опаковам подаръци :))) . Няма по приятни мигове. Дори имам специално записани дискове само с коледна музика .

Лошото е само, че с годините, с трудностите в живота, хората сякаш губят тази искра, това желание за усмивка, това споделяне на топлина и оптимизъм. Понякога, когато вечеряхме пусках омайващи коледни песни, а родителите ми казваха „Спри музиката, за да можем да чуем новините по телевизията“. Разбирате ли за какво Ви говоря? Къде изчезва онова усещане за ... топлота, изящество, вълшебство, надежда и любов...

Истината е, че аз коренно се различавам от моята сестра – аз съм по-мечтателски настроена, а тя реалист и прагматик. Аз украсявам всяка година вкъщи, а тя работи до късно, прибира се и ляга, дори понякога забравя да дойде в другата стая и да види елхата в цялата й прелест . Майка ми понякога ми помага за украсата, но сякаш последните години и тя губи интерес и надежда ...

Затова и като един от най-хубавите коледни подаръци аз бих определила случилото ми се миналата година – за поредна година аз бях решила 3 дни преди Коледа, вечерта да украся. Получи се така, че точно тази вечер майка ми и баща ми бяха канени на служебно празненство по случай празниците и не бяха у дома. Тогава чух за първи път през живота ми от сестра ми следните думи:

– Искаш ли да ти помогна да украсим елхата тази вечер и тъкмо ще изненадаме мама и тате, когато се приберат?

Не знам какво се бе случило с нея и какво я накара за първи път откакто се помня тя да участва в украсяването на елхата, но беше страхотна вечер. Казах си „На Коледа явно наистина стават чудеса“. А на сутринта усмивките на лицата на родителите ми грееха цял ден . Имахме най-хубавата, засмяна и топла сутрин от много време насам.

Въпреки различията, проблемите и трудностите, аз обожавам семейството си . Не знам на кого да благодаря, че имам това семейство . Но съм сигурна в едно – няма по -прекрасен подарък от семейството, от споделената топлина, любов и оптимизъм.

Дано всеки човек има щастието да го усети .

Весели празници на всички!

* * *

Участва в конкурса Моят най-хубав подарък за Коледа
Сътвореният от нас самите подарък е най-истински
Моите три прекрасни коледни подаръка
Коледното влакче
Вълшебните коледни флумастри
Всичко, което исках се сбъдна
За коледната магия...
До дядо Коледа
На Коледа стават чудеса, но само ако станем по-добри
Коледа е празник, на който да сме заедно
Валеше сняг, имаше подаръци за всички
Коледно щастие
„Коледна песен“
Моята Коледа
Дар от Бога
На Коледа стават чудеса и любовта е едно от тях
Из дневника на Дарина, IV клас
Най-голямата радост за човека е да създаде дом, семейство
Коледното мече от баба
Моето малко чудо Любослав
Да има здраве, щастие, късмет, любов
Да сме по-добри не само в празничните дни
Коледни вълнения
За хората, които няма да украсят коледна елха
Нека всеки потърси доброто у себе си+
Всичко за Коледа