Есента е повод. Да извадя от скрина онази индиговозелена рокля, която помня от детските си години. Специална дрипа, която никога няма да отстъпя някому, камо ли да изхвърля. Мм.. Кадифе. Топло и гостоприемно като чаша следобеден есенен чай. Роклята, разбира се, е повече от сантиментално настроена. Тя носи заряда на едни съкровищни детски настроения, от времето, когато есента не ме натъжаваше. Знаете ли каква е тайната ?? ... Тя беше първата ми истинска униформа. И преди да си помислите каквото и да е – не, не служебна; не, не училищна; не, не от онези, които носиш, защото така трябва. Тя беше моят костюм, който навличах, когато в дома трябваше да посрещаме Есента. Разбирате ли, аз бях онова „Щрак!“, което изпращаше лятото с щастлива усмивка и приветстваше новото, па макар и по- начумерено Време. Облечена в своята премяна с накапали по нея бездиханни есенни листа, аз пристъпвах тихо в голямата стая, в която ме чакаха другите деца. В миг в стаята се чуваше начален тон, а след него гръм от усърдни детски гласчета. И всички ме поздравяваха: тяхната златокоса Есен, която носеше под ръка кошница с подаръци – изсушени растения за икебани, жълъди, откраднати от горските катерици, и... моркови. Все пак в репертоара присъстваше и „Зеленчуци, който не яде...“. И всички ме обичаха толкова всеотдайно. Наистина, детската любов към всеки един сезон е необяснима. Затова и когато пораснем и започнем да търсим логика в „нещата от живота“, тя – любовта, сякаш изчезва.
Другарчетата ми са се превърнали отдавна в амбициозни работохолици, авантюристи на килограм или просто вечни меланхолици, готови да обвинят Времето за всяка нотка свое тъжно настроение. Но никой, никой не ме е гледал отдавна по онзи начин, с очакване и трепет в душата. Чисто, неподправено любопитство, доверие и безрезервност.
Може би е време да преправя роклята и да я облека отново... За да видя пак щастливи лица на хора, които се усмихват при мисълта: „Есен е.“
Участва в конкурса Есенно настроение в думи
Прочетете още: