Свободно време

Моята есен – моето чудо

02.11.2011г. / 12 59ч.

Аз жената

Навън е златна есен. Всичко е приказно красиво и нежно, обагрено в цветовете на дъгата. Само звукът от есенната песен на листата се чува. Този звук е малко тъжен, прощален, но неповторим и единствен.

Аз съм сама, разхождам се по алеята. Чувам само звука, гледам само есенната красота, но и това не ми помага да избягам......., да избягам от своите мисли. И как да избягам, като всяка една от тях ме връща при теб, моя любов. Любов приказно красива и нежна, като есента, тъжна, неповторима и единствена, като есенният звук.

Вървя безцелно, протегнала ръка към нищото с една надежда да те намеря в тази есенна приказка, да те докосна, макар не истински. Вървя и те търся в есенната нежност, а болката в мен, като нож ме пронизва.

В този миг усетих топлина в ръката си. Погледнах. Беше паднало едно листо. То беше различно от останалите – с цвят на топло злато и блестеше. Тихо ми прошепна: „Ти не можеш да стигнеш там, но аз мога. Кажи ми какво да му предам, но бързо, защото вятърът ме прегръща в обятията си и аз продължавам по своя път."

Не знаех какво се случва, може би полудявам си казах, но побързах да му кажа да дойде при теб и да ти предаде, че мисля за теб и... Повече не можах да му кажа, защото то така бързо отлетя.

И сега винаги, когато се разхождам се моля да видя това чудно листо и да го питам, дали е дошло при теб, но уви..... Чудото е само веднъж и не се повтаря. А ти получи ли моето послание? Листото стигна ли до теб? Ако е стигнало, чуй какво ще ти каже, ако ли не – чакай го, то ще дойде!

Нали всяко от чудесата на живота е веднъж и то за толкова кратко, че като дойде и знаеш как да го задържиш, то продължава по пътя си без да те чака..... Така, както и чудното листо не изчака да довърша....... и аз не можах да кажа, колко много те обичам и колко много ми липсваш.

Участва в конкурса Есенно настроение в думи

Прочетете още: