Заглеждали ли сте се в полета на птиците? В тайнството на техните крила? Как над земята се издигат и виждат от високо лазурна синева. Не бях до днеска се замислила, за маховете силни на техните крила, как поривът да съществуват ги носи неспирно над света. И може би ако не бяха летящите във въздуха листа, не бих си вдигнала главата, за да видя тайнството на полета в сутринта. И съвсем неволно аз открих истината за живота, че ако искаш да летиш, ти трябва воля и неуморно действие в избраната посока. Замислих се какъв необичаен миг, в който пожълтелите листа се прощават със света и политат от клоните на „майката-дърво“, за да достигнат до земята, а птиците, устремени в синевата, политат над света, носейки със себе си порива на живота. И есенно ми стана, замислих се за нашия кратък земен гейм, в който всичките сме временни актьори, носещи със себе си според нас не обикновени роли. Прииска ми се да мога да разбирам езика на листата и всяка жълта телеграма да разчитам, защото може би е знак от съдбата или билет за непозната някоя страна. И вървейки се зачудих, колко малко знаем ние хората, за птиците, за полета, за порива, за сбъдването на мечти... за истината носена в душите и за рано изгубените й следи, прииска ми се да говоря, а се разхождах за първи път съвсем сама и затова си позволих да Ви напиша за мислите си в есенната утрин, след една разходка преди дъжда. :)
Участва в конкурса Есенно настроение в думи
Прочетете още: