Свободно време

Есента е...

09.11.2011г. / 10 15ч.

Аз жената

Есента спохожда ненадейно. Вещица, яхнала студения вятър, киска се. Стресира листата – пожълтяват. Но дълбоко в душата си тя винаги е мечтала да бъде вълшебница. Разпръсва тук-там по някой хапещ лъч, омагьосващ листата – танцуват в оранжево, в червено.

Есента е събличане. Удря дванадесетия час. Уморени от танците, един по един листата се сгушват в земята-възглавница. Вечерта сваля целия грим. Не ти е нужен, докато спиш. Най-после себе си. Макар и уязвим. Оголен до кокал. Истински.

Есента е обличане. Нов кат обществени и лични задължения, отговорности, дори и амбиции вече предлагат лъскавите магазини на времето. Сега е най-подходящо да влезеш в крачка. Януари ще е навалица.

Есента е писване. От всичко. Премала. Нетърпение за достигане до края на тунела. Нетърпение за опрощение най-накрая; за покълване на нова вяра. Нетърпение да дочакаш раждането на Спасителя.

Есента е осъзнаване. Че всичко е преходно. Мелпомена засвирва до болка позната мелодия. Знаеш я – толкова си стар. Време е. Всичко затихва. Докато не дойде пролетта и твоят дух не се роди наново. Разпъпваш в съвсем друг цвят; носиш съвсем нов, по-наситен аромат. Докато не дойде пак есента. И после пак зимата. И после пак пролетта. И пак и пак, и пак... Отвъд. Безгранично. Безкрай.

Участва в конкурса Есенно настроение в думи

Прочетете още: