За коледната магия...

Може би всички искаме понякога светът да е различен, копнеем за вълшебства, за чудеса, за приказна магия... А какво е магията? Бягство от реалността или самата реалност, която всъщност не виждаме?... И защо ни е? За да стане светът по-пъстър и по-красив? Или може би за да осъзнаем, че светът НАИСТИНА е разноцветна дъга, стига да имаме очи да я видим и сърце да я приемем...

Лично на мен ми е нужна като въздуха. За мен обаче вълшебството не е в странните неща в света, а е един особен поглед към тоя свят. Напомня ми отражение на дърво във вода: там си е, но не е лесно да го видим – или водата се движи и размазва образа, или сме заети да разглеждаме дъното, или ни привличат птиците, отразени в нея, или...

Вълшебството е в дъгата – в нейната затрогваща красота. В особеното чувство, че си имам ангел-хранител. В увереността, че когато съм готова за нещо, то ме спохожда. Но магията съществува! На коледа наистина стават чудеса! Коледният дух прави всичко да изглежда някак променено. Именно тази магичност – светла, красива и съзидателна, ни завладява, когато наближи празникът.

... Красива е като приказките, в които вярваме или не вярваме, но винаги ги обичаме – поне като деца. Станем ли по-големи, заменяме ги с легенди и митове – а това са просто едни помъдрели приказки, където черното и бялото са се разслоили в много цветове и съчетания :)... Но ако спрем изобщо да вярваме, че най-хубавите неща са невидими за очите, светът ще стане черно-бял... Ако търсим обяснение за всяко чудо, ще го обречем на несъществуване... А чудеса има! И те са във всеки от нас. Но понякога са невидими за очите...

Не е нужно чудесата да са непременно големи и биещи на очи. Малките, незабележими неща понякога са най-необяснимото чудо... Но колко от нас виждат необяснимото чудо в малките неща?... Признавам си – и аз понякога забравям за това... обземат ме едни големи идеи и... губя усещането за самата себе си...

Да! Дребните неща... В тях е магията! В мигащите коледни лампички, които сякаш се препират шеговито и се надбягват – коя ще стигне по-бързо до... безкрая... В блясъка на снежинките, които сякаш от преспите се смеят на Слънцето за последно... преди да се разтопят... В танцуващите пламъчета в камината, които сякаш се заиграват във вълшебен танц, преди да се превърнат в жарава... В затрогващата усмивка на дете, което си е направило едно малко кръгло прозорче на стъклото и се вглежда в тъмнината с надежда да види шейната с елените на Дядо Коледа... В прегръдката на любим човек, който сякаш само с едно докосване може да сгрее премръзналата ти душа... В музиката, която сякаш разтапя вледененото ти от грижи и тревоги сърчице... В тези малки нещица е магията! Усмивка, прегръдка, музика, жест, поглед, допир... загриженост, мечта, стремеж, топлина, уют... и... обич! Магията е във всички дребни нещица, свързани с обичта! Магията е обич! Обичта е магия! А магията е проводникът на всички чудеса! Да, вярвам в чудесата! Защото обичам!

И тъй като „на Коледа стават чудеса“..., вземам лист и химикал в ръка и започвам да редя...

„Скъпи Дядо Коледа, моля те отвори сърцата на хората и във всяко сърчице остави по едно зрънце обич! Направи така че всеки да намери своето изворче, от което да черпи шепа водица, за да полива своето зрънце! Направи така че тук, на Земята, хората да се превърнат в истински обичащи същества! Нека това да бъде и моят подарък за теб, Дядо Коледа – като погледнеш отвисоко, летейки с шейната си, да видиш безброй светещи пламъчета... и тези светлинки да са от обичта в сърцата ни... Нека тези пламъчета на обичта да осветяват пътя ти в нощта, за да не пропуснеш и най-мълчаливото дете, свито в ъгълчето на мрака... Нека тези пламъчета от човешките сърца да те сгреят и теб в нощта на Коледа! Аз вярвам в чудеса! Направи това чудо за мен, за нас, за всички ни!

С надежда и обич: едно вече голямо, но все още непораснало дете“

„Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.“ – Алберт Айнщайн

Аз вярвам, че всяко нещо е чудо! Стига да имаш очи да го видиш и сърце да го приемеш!

А на Коледа наистина стават чудеса! Повярвай в това!

Животът! – Скрит е в дребните неща.
В жест най-обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта
с човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи,
която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
когато правиш опит за летене.
В стремежа да запазиш своя дух
свободен в несвободното ни време.
Да не виниш за всичко някой друг.
Да не превръщаш обичта във бреме.
Във ручеите топли на кръвта.
В сълзите, непринудено родени.
Най-истински са дребните неща
и те оставят спомени след време.
(стихчето е на Бисерка Каменова)

* * *

Участва в конкурса Моят най-хубав подарък за Коледа
Сътвореният от нас самите подарък е най-истински
Моите три прекрасни коледни подаръка
Коледното влакче
Вълшебните коледни флумастри
Всичко, което исках се сбъдна
До дядо Коледа
На Коледа стават чудеса, но само ако станем по-добри
Коледа е празник, на който да сме заедно
Валеше сняг, имаше подаръци за всички
Коледно щастие
Коледното вълшебство е в семейството
„Коледна песен“
Моята Коледа
Дар от Бога
На Коледа стават чудеса и любовта е едно от тях
Из дневника на Дарина, IV клас
Най-голямата радост за човека е да създаде дом, семейство
Коледното мече от баба
Моето малко чудо Любослав
Да има здраве, щастие, късмет, любов
Да сме по-добри не само в празничните дни
Коледни вълнения
За хората, които няма да украсят коледна елха
Нека всеки потърси доброто у себе си+
Всичко за Коледа