На Коледа стават чудеса и любовта е едно от тях

Стоях в църквата, някак си по задължение, и се молех в душата си, сред тълпата от псевдовярващи старици и роптанията на моята псевдоприятелка, чакайки края на службата, за да взема причастие. Взирах се в замръзналите, пожълтели и набръчкани лица на хората и се опитвах да разгадая тяхната болка и за какво молят Бог. Никога не съм смятала, че за да чуе Бог молитвите ми трябва непременно да съм в църква, но така трябва след пост.

Никога няма да забравя тази Коледа и колко много плаках преди нея.

Приближаващата смърт бавно и сигурно отнемаше с всеки миг съзнанието на най-обичния ми човек, този, който създаде духовното ми Аз и не знаех дали е по-добре да го оставя в нейните ръце, за да отиде при Исус в един свят без болка и страдание или да продължа да проявявам егоизма си и да искам още малко да бъде с мен.

Нали децата, докато са малки, са ангели, слезли на земята? Защо тогава едно шестмесечно бебе е с толкова тежка диагноза? Защо тогава сестра ми плаче и иска да умре заради един ангел?

Къде отиде нашата любов? Това ли беше всичко? Преди Коледа аз му направих символичен подарък – свещник във формата на коледна къщичка. За да получи топлината на семейството, която ние с него не можахме да създадем и винаги на Коледа, когато го запали, в дома му да има много щастие и светлина. Посланието на картичката беше, че на Коледа винаги стават чудеса и любовта е едно от тях. Даже я парфюмирах.

Никога няма да забравя тази Коледа и колко много плаках на нея.

Георги го кръстихме на Коледа, за да го посветим на Бог, а аз му станах кръстница, за да му бъда духовна майка в живота.

Мисълта за предстоящите нещастия обаче горчеше в душата ми и аз мълчаливо се питах нали на Коледа стават чудеса, защо тогава не станат и с мен?

Звънът на есемеса ме изкара от унеса на божествения ми разговор и неговата покана да се видим ме накара да се затичам. Цялата коледна нощ бяхме заедно, говорихме, търкаляхме се в снега и спахме прегърнати, както преди.

Един ангел в бяла престилка прекъсна коледните си празници със семейството си на другия ден още, заради един малък човек. Една жена, майка и лекар ме накара да вървя по улицата и да плача, обезумяла от щастие, подарявайки на малкия човек надежда.

Господ ми подари още три прекрасни месеца с дядо.

Коледа е любимият ми празник. След рождения ми ден, който е в началото на декември, аз постя, изповядвам се и вземам причастие. На службата в църквата гледам замръзналите, пожълтели и набръчкани лица на хората и се опитвам да разгадая тяхната болка и за какво молят Бог. Но за каквото и да се молят те, за каквото и да се моля аз, вече знам, че на Коледа винаги стават чудеса! И любовта е едно от тях.

* * *

Участва в конкурса Моят най-хубав подарък за Коледа
Сътвореният от нас самите подарък е най-истински
Моите три прекрасни коледни подаръка
Коледното влакче
Вълшебните коледни флумастри
Всичко, което исках се сбъдна
За коледната магия...
До дядо Коледа
На Коледа стават чудеса, но само ако станем по-добри
Коледа е празник, на който да сме заедно
Валеше сняг, имаше подаръци за всички
Коледно щастие
Коледното вълшебство е в семейството
„Коледна песен“
Моята Коледа
Дар от Бога
Из дневника на Дарина, IV клас
Най-голямата радост за човека е да създаде дом, семейство
Коледното мече от баба
Моето малко чудо Любослав
Да има здраве, щастие, късмет, любов
Да сме по-добри не само в празничните дни
Коледни вълнения
За хората, които няма да украсят коледна елха
Нека всеки потърси доброто у себе си+
Всичко за Коледа