Из дневника на Дарина, IV клас

24.12.2010 г. – 8,30 часа
Мило дневниче,
Току-що се събудих. Погледнах през прозореца и видях снежната покривка, която прави всичко наоколо бяло. Зная, че всички деца на моята възраст, събуждайки се с усмивка на лице, започват да мечтаят за подаръците, които ще получат довечера. Но аз изпитвам странно чувство, сякаш нещо ми е заседнало в гърлото. Може би защото няма да имам мечтания подарък. Зная, че ще получа много подаръци, скъпи и натруфени, увити в бляскава хартия, но не това е, което искам. Отчаяно желая да получа малко внимание, секунда разбиране от моите родители. Разбирам, че са много заети и работят, за да не ми липсва нищо, но усещам липсата на най-важното – тяхната обич.

24.12.2010 г. – 14.30 часа
Мило дневниче,
Реших отново да ти пиша днес. Когато погледнах през прозореца, видях как едно момченце, предполагам по-малко от мен, бяга по снега, облечено в дрипаво яке и големи обувки. Щом го зърнах, осъзнах колко нещастие има по света. Поглеждайки небето, си обещах, че ще направя щастливо поне едно дете, че ще му подаря най-хубавия коледен подарък. Има само един проблем – не зная как бих могла да го сторя сама. Но съм убедена в това, което искам и зная, че Бог ще ми помогне, пък и на Коледа се случват чудеса.

25.12.2010 г. – 10.30 часа
Здравееей мило дневниче,
Толкова съм щастлива. Направих най-хубавия коледен подарък и получих същото. Толкова съм развълнувана, че едва пиша.
Вчера помолих за помощ Ивчо, красивия ми съученик, за когото вече съм ти писала... поне сто пъти. Обадих му се по телефона. Заедно направихме план – когато всички заспят, да се промъкнем тихичко през прозореца и да отидем до съседния квартал, където знаехме, че има дом за сирачета. Събрах петте кукли, които бяха сложени под елхата за мен, тайно измъкнах един пай от кухнята, и без друго бяха много, и взех прасенцето касичка, което стоеше на бюрото ми и в което имаше около стотина лева. Леко се измъкнах през прозореца и ловко прескочих терасата, под която ме чакаше моят принц на бял кон – Ивчо. Той също беше взел пай и няколко колички, пистолетчета и касичката си, в която имаше не повече от десетина лева. Явно аз съм по-пестелива. Двамата се хванахме за ръце и отидохме до дома за сираци. Почукахме на входната врата. Една госпожа със синьо-виолетова нощница и черни пантофи отвори и ни пусна да влезем. Преди да се обади на родителите ни, ние й разказахме защо сме отишли и че не сме избягали, както тя си помисли. Госпожа Петрова, както се казваше, се умили и много се зарадва, почти се разплака. Каза ни, че досега никой не е правил подобно нещо. В това време ние с Ивчо извадихме нещата, които носихме, а госпожа Петрова събуди децата. Всичките бяха на по пет-шест годинки. Когато видяха подаръците, много се зарадваха и завикаха щастливо. Давайки порцелановата си кукла на момиченце на име Мими и виждайки погледа й, аз разбрах, че съм направила най-хубавия коледен подарък, а това ми донесе огромно щастие. По-късно всички се почерпихме с двата пая, които донесохме, след което с Ивчо трябваше да си тръгваме. Ивчо ме изпрати до вкъщи, беше истински джентълмен, като принца от приказките, които бавачката ми четеше за лека нощ. Докато вървяхме, Ивчо се спря и смутено ми подаде малка розова кутийка, в която имаше гривна от мъниста:
– За мен ли е? – попитах аз, изчервявайки се.
– Да, Дари. Ти направи толкова много деца щастливи тази нощ, нека те накарам да се усмихнеш. – отвърна Ивчо. Явно и той беше притеснен, защото завалваше всяка дума.
В този момент аз се почувствах напълно и безгранично щастлива. Аз получих най-хубавия подарък за Коледа.

* * *

Участва в конкурса Моят най-хубав подарък за Коледа
Сътвореният от нас самите подарък е най-истински
Моите три прекрасни коледни подаръка
Коледното влакче
Вълшебните коледни флумастри
Всичко, което исках се сбъдна
За коледната магия...
До дядо Коледа
На Коледа стават чудеса, но само ако станем по-добри
Коледа е празник, на който да сме заедно
Валеше сняг, имаше подаръци за всички
Коледно щастие
Коледното вълшебство е в семейството
„Коледна песен“
Моята Коледа
Дар от Бога
На Коледа стават чудеса и любовта е едно от тях
Най-голямата радост за човека е да създаде дом, семейство
Коледното мече от баба
Моето малко чудо Любослав
Да има здраве, щастие, късмет, любов
Да сме по-добри не само в празничните дни
Коледни вълнения
За хората, които няма да украсят коледна елха
Нека всеки потърси доброто у себе си+
Всичко за Коледа