Снимка: Мая Чавдарова
Красотата на Оя е ненадмината. По стръмния хълм край брега са пръснати малки бели къщи, украсени с богата палитра от цветове – кобалтовосиньо, бледорозово, земночервено, светлокафяво и яркооранжево-жълто. Криволичещите каменни улички ту слизат рязко на долу към морето, правят живописни завои покрай украсени дворчета с ниски порти или изненадващо отвеждат пред вратите на някоя от многото малки църкви, чиито сини куполи се виждат по цялата Оя.
Многообразните и пъстри форми на къщите и необичайно украсените улички могат да завъртят в един свят на приказките дори и най-големия скептик. Туристите, които през деня се стичат от всички краища на Санторини или от съседните острови да разглеждат селцето остават изненадани от многото художествени галерии и магазинчета, които по думите на местното население са на художници от цял свят, решили да останат да живеят и творят в Оя, запленени от красотата му.
По главната улица, на неголям площад се извисява една от най-внушителните църкви в селцето – Панагия, която всеки ден е отворена за вярващи и любопитни. Построена през XI век, тя е типичният образец на традиционна църковна архитектура на острова. Тръгвайки към пристанището Амуди, докато разглеждате огромните делви с цветя по пътя, артистично подредените вулканични камъни върху някоя ограда и картините пред галериите, със сигурност ще чуете тропот на копита и звънтене. По уличката, която води до долу ще се разминете с шарен впряг от няколко магарета, водени от мустакат възрастен грък, който крещи „Вардааааааа.....“.
Пътят към пристанището почти винаги е безлюден, тъй като е много стръмен, със стотици стъпала, виещи се ту на ляво, ту на дясно. За ентусиастите, които тръгват по него, той се превръща в една забавна въртележка, ако решат да се качат на гърба на някое от магаретата или в красива гледка на пристанището, ако продължат пеш. И двете преживявания са неповторими!
В края на това пътешествие ще се озовете на малко пристанище с рибарски лодки, крайбрежни таверни и ресторанти и... стотици морски таралежи във водата. Не прекалявайте с узото, защото масите са до самия ръб на пристанището и морето!!!
В действителност почти е невъзможно това, което се види да се опише с думи. Магията на Оя е в неповторимостта на мига. Всяко кътче от нея е уникално и различно, когато решиш да го видиш повторно или от друг ъгъл. Все едно никога преди това не си бил там!
Вижте още: