Снимка: Reuters
Екскурзията за един ден е пътуване като с машина на времето, с наметалото на Румборак от филма „Арабела“ или с вълшебните чехли на Малкия Мук. Идеята е същата – за секунди, за едно мигване да се озовеш в друга Вселена, в друг град, където по улиците слушаш чужд език, пейзажът е различен от нашенския, сградите са други, дори въздухът мирише различно.
Е да, обаче автобусът не се движи с магическа скорост и истината е, че пътуването започва в 6 сутринта и завършва около полунощ. Как ще го понесем физически?
Физическата умора влияе на психологическите възприятия. Краката ви са се схванали, гърбът ви боли от седалката, а главата ви бучи от музиката и разговорите в автобуса.
Времето стига за бърза обиколка на центъра, евентуално един музей, скорострелно пазаруване на сувенири и хайде – обратно в автобуса.
На някои хора им харесва. На приключенските натури, на младежите, на хората, които имат пари само за един ден.
Втората група екскурзианти искат повече – най-малко 2-3 денонощия в чуждия град. Да настроиш сетивата си, да ги включиш на 6: да го обходиш, опознаеш, опипаш и опиташ от храната, водата, виното, парковете, чуждата реч, витрините и вътре в самите магазини. Да присъстваш на два изгрева и два залеза.
Целта на пътуването е да ни обогати душевно, духовно и емоционално. Толкова много, че след като стъпим пак на българска земя да усетим, че не сме същите, че нещо, макар и малко, се е променило в нас – станали сме по-богати на разбиране, приемане, възприемане на другия, различния от нас и на другата, различната култура. То не се мери с купчината магнити за хладилник, тениски с надпис „Аз обичам Париж“, „Аз обичам Будапеща“ или с поредния шал, бижу или портмоне. Макар че шопингът също носи своите удоволствия. Ако след пътуването не сме се променили дори с една единица, има вероятност да сме похарчили парите и времето си напразно. (Дано туристическите фирми не ми се сърдят.)
Вижте още: