Свободно време

Единствен мой

14.11.2011г. / 11 11ч.

Аз жената

Обичам те, любов моя! Обичам те толкова много, че когато не си до мен, въздуха, който дишам е като отрова.

Липсваш ми! Липсва ми ароматът на сила и власт, мощ и нежност, с който е пропито тялото ти. Липсва ми усмивката, с която се будеше до мен и ме наблюдаваше докато слънцето рисуваше утрото по лицето ми. Липсват ми очите ти - две бистри езера, в които се оглеждах влюбено. Липсва ми гласът ти! Той ми липсва до болка – плътен, топъл, завладяващ, изпълнен с чувствени мъжки нотки, с лек аромат на мускус и обич. Къде ли си днес? Спомняш ли си за жената, в чийто ден нямаше слънчев изгрев, ако главата ти не лежеше на възглавницата, която сега е самотна, отдавна изгубила любимия аромат от парфюма ти. Леглото нямо ме обвинява, че едната му страна е празна. А аз мълча и плача за загубеното...

Единствен мой, не напускай сънищата ми! В тях се срещам с любовта ти, с красотата на споделените чувства, с топлината на прегръдките ти, с искреността на погледа ти, с всичко, което държах в шепите си, но нямах смелост да задържа.

Кого обвинявам за самотата, студа и нощите изпълнени със сладки сънища, пожълтели спомени и горчиви дни? Себе си! Незрелостта на действията, игривостта на лятото, изпепеляващите страсти на младостта и променливите ветрове на чувствата.

По прозореца барабанят капките на есенния дъжд... В очите ми шарят багрите на изминалия житейски път. В душата ми се стели меланхолията на есенната мъгла. Капят от сърцето ми истини и лъжи и аз оставам само и единствено с любовта си към теб, която ще е утеха и радост в студената зима на живота.

Обичам те, любов моя! Разбрах, че най-опасното в живота е да го живееш. Аз излязох страхливка и ще плащам цената за това до края на земните си дни!

Участва в конкурса Есенно настроение в думи

Прочетете още: