Есенно утро

14.11.2011г. / 11 22ч.
Аз жената
Есенно утро

Утро. Есен. Градът се събужда за новия слънчев ден. Прекрасно е усещането, когато и ти си сред събуждащите се. Толкова красоти се забелязват именно в ранното утро. На много съдби ставаш неволен свидетел. Млада двойка тихичко излиза от входа на къща, страхливо се оглеждат наоколо, хващат се за ръце и тръгват смело напред. Възрастен колоездач пътува за някъде. Магазините са оживени, дори и малките. Пристигат стоките, нетърпеливи клиенти са пристигнали рано-рано за сутрешния вестник. Децата, нарамили раници бързат към училище. По-големите, събрани на купчинки си шушукат по тротоарите, вероятно си споделят първите любовни трепети... А къщите са така красиви! Някои от тях са покрити с бръшлян и най-различни пълзящи растения. В същото време по дворовете са накапали есенните разноцветни листа... Котетата са се свили на кълбенца в пожълтялата трева и очакват с нетърпение слънчевите лъчи. И навсякъде има прекрасни есенни минзухари. Толкова са наситени със слънчевия цвят, че е трудно да откъснеш поглед от тях. Невероятно силно ме впечатли нещо, което видях... Един розов храст, който беше запазил цветовете си все още живи, неосланени, недокоснати от първия сняг, който ни беше припомнил, че зимата чака своя ред... И защо ли беше все така свежа ?!? Вероятно, защото клонките й с цветовете се бяха вплели и извисили в клоните на едно дърво... не знам какво е дървото, но със сигурност знам, че този розов храст се е чувствал през цялата година – и през пролетта, и през лятото, сега и през есента – закрилян! Точно както всяка жена се чувства в обкръжението на своя другар – красива и жива... Есен е. Градът се събужда...

Участва в конкурса Есенно настроение в думи

Прочетете още:

Коментирай