Свободно време

Есента на любовта

15.11.2011г. / 13 53ч.

Аз жената

На пейката в парка седят двойка възрастни влюбени. По какво познах, че са влюбени? По изпълнените със задоволство от изминалия общ път погледи и на двамата. От многобройните бръчици около очите им, доказващи безброй щастливи моменти. От покровителственото рамо на мъжа, до което се докосва доверчиво наскоро фризираната глава на жената. От топлината на дланите, които двамата са вплели в едно. От спокойствието, с което разговарят. От усмивките, които предизвикват закрилническата поза на мъжа и крехката снага на жената в минаващите хора.

А есенните листа капят около тях и образуват цветна рамка на тази прелестна картина, илюстрираща красотата на единствената, истинската любов. Преминала изпитанието на времето, станала по-силна с годините, тя нашепва на буйната пролет и страстното лято, че косите на двамата са изсветлели до бяло от цъфтежите на пролетта и жаркото слънце на лятото, а не от преломността на времето.

Мъжът прошепна нещо на жената, тя се засмя тихо и го целуна с пърхаща целувка по бузата.

Аз отместих поглед и отминах, понесла на раменете си самотата на младостта и разбрала, че любовта е споделено доверие между един мъж, една жена и една любов.

Участва в конкурса Есенно настроение в думи

Прочетете още: