Есенно-тъжно настроение

Беше една от онези сутрини, в които човек се събужда в лошо настроение... Един от последните дни на есента и първите дни на зимата, едно такова неопределено време, което сякаш не е отбелязано в календара... Валеше. Тя стана и отиде до прозореца. Загледа се в капките на дъжда и се замисли, колко много всяка от тях прилича на живота. Сякаш и той пада от някъде, наблюдава света първо от високо, и изведнъж се смесва с всички други преминали животи. И колко бързо минава това време, времето, в което сме живи...

Изведнъж тя си представи селото, в което беше родена... Преди 20 години в тамошното гробище погребаха майка й, тогава имаше само няколко гроба. И всеки път когато отиваше там, виждаше как се появяват нови и нови гробове. Направиха една главна алея, която оставяше от едната си страна празно място, равно на мястото, заето от гробове. Тя си представи как и другата половина ще бъде зарината с гробове за малко време. Но не стана така.

С всяко ново идване виждаше все повече и повече разрушени от ерозията каменни плочи на запуснати гробове. И изведнъж разбра, че цялото село е от едната страна на гробищата. Нямаше вече кой да умира... Нямаше вече село... От живота, който бе кипял в него бяха останали само порутени къщи и запуснати гробища... Живите бягаха към градовете, никой не беше останал да живее там, дори цигани нямаше... И тя си помисли, че родът й също е умрял... Спомни си как като беше малка са се събирали всички роднини на Коледа и заедно са сядали на трапезата, отрупана с вкусотии, приготвени от бабите й. И си даде сметка, че това няма да се случи на нейните деца, защото връзките с братовчедите им отдавна бяха загубени, някъде из задръстените улици на София... На големия град, в който първоначално си мислеха, че ще открият щастието...

Тя мислено тръгна по уличките, по които бе тичала като дете с приятелчетата си. На времето по тях се е чувал детски смях, стъпките на възрастни хора бързащи за работа... Сега бяха паднали всички листа от дърветата и покриваха шосето и тротоара. Всичко беше някак злокобно – избитите прозорци на къщите, изкъртените врати, това че не срещна жива душа, на мястото, където преди не можеше да се размине от хора. Когато стигна до родната си къща се спря, домъчня й, че се връща в една празна и запусната бащина къща. Връхлетя я ураган от чувства... Спомни си точния вид на къщата отвън... Беше бяла, двуетажна, с големи прозорци, които откриваха прекрасна гледка към отсрещните планини... Спомни си вътрешната стълба, просторната стая, чипровския килим, постлан на пода, на чийто пъстри цветове много се бе радвала... Спомни си двора, в който отглеждаха много овошки – вишни, ябълки, череши, крушата, в чийто клони стоеше на сянка и си пишеше домашните... „Сякаш живота тогава беше по-лесен, всичко беше установено“ помисли си тя. И осъзна, че бащината й къща и детството й са безвъзвратно умрели, както и животът в родното й село...

Тя дълго време стоя загледана в дъждовните капки. Погледна часовника, изведнъж стана и се разбърза... Трябваше да тръгва за работа...

Участва в конкурса Есенно настроение в думи

Прочетете още:

• Есенни стихове
• Есенно настроение
• Есента е...
• За птиците, за полета, за порива, за сбъдването на мечти
• Повод за есен
• Моята есен – моето чудо
• Есенно утро в големия град
• Есенна боя за коса
• Влюбена съм в есента!
• Говорехме с очите си
• Вишневочервената простота на всички истини
• Есента и аз
• Пловдивската есен
• Тази прекрасница
• Есента в мен
• Есенна мелодия
• Елегия за спомени
• Дюселдорфска есенна носталгия
• Хора с усмивки под ръка
• Есенни ритми
• Женско есенно настроение
• А ти разбираш ли есента?
• Моята малка сладка есен
• Малка есенна история в червено
• Есенна емоция
• Тяхната есен
• Случката с „бедното дете“
• Есенни сестри
• Есенни въпроси
• Да сме по-разбрани, по-сърдечни и позитивни тази есен
• Есента ме прегърна
• Красотата на листопада и красотата отвътре