Свободно време

Спасителят Боби

15.11.2011г. / 14 04ч.

Аз жената

Есента е прекрасен сезон с пъстри багри и отрупани от плодове клони. В детството ми, тя беше сезонът, когато звънецът ни събираше в училище с приятелите. Имаше какво да разказваме за прекрасните лета.

Така беше докато завърших Института по международен туризъм и бях разпределена като управителка на хотел в младежкия център в Приморско. Там, в моята младост, срещнах много и различни хора. Първото лято мина неусетно, изпълнено с напрегнати работни дни и весели нощи, най-вече в дискотека „Нептун“, където разтоварвахме с колеги.

Неусетно дойде есента. Всички си отидоха. Гората пожълтя, листата започнаха да падат.

От тогава всяка есен аз изпитвам болка и се сещам за Боби спасителя, както го наричахме ние. Висок, снажен и красив, роден да бъде лидер. Погледите се устремяваха към него, когато влезеше в дискотеката. Аз изпитвах респект към него. Той пък ми отвръщаше с пренебрежение.

Така докато в края на лятото влезе в канцеларията ми с молба, придружен от малката му племенница. Тя започна да шепне нещо на ухото му. Той ме погледна сякаш ме виждаше за първи път. От строго лицето му се превърна в нежно.

Племенницата му вече през сълзи викаше:„Кажи й, кажи й!“ Той леко се изчерви и ми каза: „Много си хубава.“

Аз се смутих, за секунда очите ни се срещнаха. В този миг нещо се случи. Ние продължихме да се срещаме и разминаваме като колеги, но вече нещо ни свързваше. Не знам какво е било то, но когато той си заминаваше за София и направи прощална вечер в дискотеката, аз го помолих да остане поне още няколко дни. Той отговори с тъга, че това не е възможно.

Повече не го видях. Къде е и какво прави – не знам, но всяка есен от тогава изпитвам неописуема тъга и винаги си спомням за спасителя Боби.

Участва в конкурса Есенно настроение в думи

Прочетете още: