Свободно време

Дъждовно време

15.11.2011г. / 14 14ч.

Аз жената

(няма нищо общо с едноименния турски сериал)

Дъждът се впиваше по лицето и тялото ми, сякаш искаше да промие всичко черно останало в мен. Дори и мислите ми... Дали щеше да успее? Беше студено. А това си е гадно – студени дъждовни капки да те шибат навсякъде. Дали да не се шмугна в първото заведение, за да изпия едно горещо кафе? Знам, че погледите на онези вътре щяха пак да се впият в мен с онзи натрапчив и глупав въпрос – тази защо е сама? Е... какво пък интересът им щеше да бъде първите пет минути, после нямаше даже и да се сетят за мен, друга физиономия щеше да им попадне в полезрението.

Между първите глътки се сетих, че трябва да пропуша най-сетне – така някак си май не ми вървеше кафето. Пък и така опънатите ми нерви накъсаха опаковките от пакетчетата захар и начупиха пластмасовата бъркалка... Уж, свястно кафене, а пластмаса... ама нейсе, поне кафето е добро. Гледах през прозореца – дъждът беше се усилил... нямаше и намерение да спре, сякаш искаше да ми напомни да си купя чадър. Няма да стане де... просто не обичам да нося чадър.

Спомних си как на онези есенни ученически бригади, преди мноого години, неочакваният дъжд ни веселеше – събувахме се боси и направо през локвите. Асфалтът беше мокър и... горещ.

Защо пък се сетих точно затова сега? Ами мисли... тях не можеш да ги спреш – преминават от години в години, от настроение в настроение. Ето сега през главата ми заседна едно заглавие на Рей Бредбъри – „Смъртта е занимание самотно“. То като се замисли човек и раждането му е такова, че и животът му е такъв. Да си призная: най-истинска аз сякаш се чувствам, когато съм сама...

Симпатичната сервитьорка ми се усмихна мило – може би от съжаление, че бях една мокра самотница или щото така ги задължаваха – да бъдат мили с клиентите... Пък може просто да си е едно мило младо момиче, на което още мислите не бяха толкоз дъждовни като моите...

Ех, крайно време е да прецапам и този есенен дъжд... и да отида на някое слънчево място, където животът си продължава... някак си...

Участва в конкурса Есенно настроение в думи

Прочетете още: