„Събота, събота, събота,
Събота късен следобед“
М. Башева
За мен есента е като събота. Тиха и спокойна, след забързания ритъм на работната седмица.
Един ден в края на август отварям очи и поглеждам небето – наситено синьо с бели валма памук. Няма го онзи белезникав цвят на лятното, прегоряло от жега, небе. Един ден заръмява ситен дъжд. Прогонва шумните туристи и плажът опустява. Слънчеви лъчи пробиват облаците и ме галят нежно. Предлагам им бузка за нежна целувка. По пясъка на плажа са останали само следи от стъпките на шумното лято. В тишината на есенния следобед ритмичният плисък на вълните по брега ме залюлява и отнася в спомени.
Настъпването на листопада ме отвежда в позлатената гора. Сухи листи шумолят в краката ми, а слънчевата светлина е попила в хилядите жълтокафяви нюанси на есенните клони. Самотен лист се отронва и танцува пред погледа ми, кани ме и аз да се понеса в плавния ритъм на валса. Духва вятър и цял рояк листа се затичват като палави деца по пътеката. Не мога да ги настигна. Вървя бавно, мечтая.
Моята есен е като събота, притихнала в очакване на празничната шумотевица на неделята. Глътка спокойствие преди коледните фойерверки на зимата.
Участва в конкурса Есенно настроение в думи
Прочетете още: