Конкурс

Как приключва конкурсът „Есенно настроение в думи“

21.11.2011г. / 08 44ч.

Аз жената

Как приключва конкурсът „Есенно настроение в думи“

Уважаеми дами, конкурсът „Есенно настроение в думи“ приключи. Бяхме обещали 4 награди, но участията бяха толкова много и толкова хубави, че просто няма как – ще дадем още 3 – всичко 7 награди.
Първо искаме да благодарим на всички, които участваха, включително и на тези, чиито произведения не публикувахме. Не е прието да се оплакваме, но определянето на наградените не беше никак лесно... Не претендираме за абсолютна обективност, но колкото можахме – толкова. Първата награда е за стиховете на Милена Белчева. По-долу ще публикуваме отново всички наградени стихове и импресии в проза...
Както обикновено молим всички наградени, които са от София, да заповядат да получат своите награди на адрес: София, ул. „Никола Славков“ 41, ет.3, ап. 26, всеки петък от 9 до 18 ч., а тези които са от страната, молим да изпратят точен пощенски адрес, пощенски код и телефон за връзка на електронна поща konkurs@az-jenata.com
Награди, непотърсени повече от един месец след обявяването им не се връчват.

Ето и наградените:

Есенна боя за коса – Иван Димов
Специално за г-н Димов, а и за изобщо ще помолим да ни изпратите точните си адреси, ако не сте от София, но да ги изпратите от пощите, с които сте участвали в конкурса. Прочее редактор на сайта е пратил до всички с награди писмо. :-) АДресите си вече изпратиха Женя Димитрова, Елица Загорска, Хубавена Димитрова.

Есента е... – Хубавена Димитрова

Милена Белчева:

Есенни ескизи

Искам залезно да се стъмниш дълбоко в мен,
в тайните димящи на плътта ми,
да заглъхне всеки стон и звук,
да издъхне всяка лоша мисъл.
В хладните улуци да остане
само тънка паяжина мъдрост,
спираща въздишките отчаяни...

През септември отнеси ме с вятъра,
отведи ме с полета на птиците,
там където винаги ни има,
там, където...

През октомври също...

Наметни ме с нежно обожание,
и гали нозете изтощени,
газили в следобедите късни
локвите на летни акварели...
Нахрани ме с резенчета слънце –
късно и тръпчиво като дюля...
И не казвай, че ни беше хубаво,
с мен бъди сега

и през ноември...

Само с поглед повали ме в шумата,
женските ми страхове разкъсай,
и притискай устни в сладостта ми.
По пулсиращите слепоочия се плъзвай,
по извивката изящна на гръбнака...
Полегни, избягал и от себе си
в шарената сянка на бедрата ми...

Пропълзи ме с пръсти като паяче,
и ме просълзи от умиление...
Да усетя в сънените шепи,
мекотата обла, топлинката,
аромата фин на диви кестени,
от сланите лепкави спасени,
от очите чужди да ме пазят...

Пусти пейки... Глухи часове...
Но не тръгвай... с мене презимувай...

Целуни ме в рижите треви,
захапи ме по вратлето, по брадичката,
засмучи къпините свенливи,
вдишай ме дълбоко и изпий,

като медно вино... като истина.
И се стичай ласкаво по кожата,
съживи ме, разведри, попей ми
като тих дъждец по керемидите...

Искам залезно да се стъмниш дълбоко в мен,
за да зазори
в душата ми...

* * *

В следобеда късен на ранната есен

В следобеда късен на ранната есен
ме ръси дъждецът сънлив.
Потъвам, не зная коя съм, къде съм
и бил ли си с мене щастлив?

Скрипти под краката ми пясъкът мокър,
морето потръпва от хлад.
След вятъра тръгвам в незнайна посока,
напира в мен поривът млад.

В ръцете си стискам една раковина,
в съня да шепти с нежен глас
за плахите тайни на нашето минало,
за всички летежи пред нас.

За времето, спряло преди да се съмне
в душите, за тихия плач...
За всички потоци от чувства бездънни,
за ласките в летния здрач.

Потъвам, не зная коя съм, къде съм,
прозява се сладко дъждът.
Какво от това, че отново е есен
и скита душата без път...

Есента е лудост – Веселка Василева:

Есента е лудост

Есента е полепнала сладостно
по разлистени в мрака очи.
И е грях, и дискретност отдадена
уловила с тих шепот лъчи.

Тя е лудост и стъпки във времето,
ветрен огън и хладен пожар.
Съхранила сърцето и стремето,
тиха пепел е лумнала в жар.

И надежда е сгушена в шепите,
с куп светулки във пъстрият свят.
Тази есен е лудо прошепната...
И е обич... И пристан... И бряг.

Женя Димитрова – И мен ма очарова есента:

И мен ма очарова есента
(Хумористично)

Бря! Дошла е вече есента!
Както казват хората: Ами сега?
Пак тъй неподготвена ма хвана -
като първи сняг – властта.
И започна са оназ житейска драма:
минали били години, остарели сме...
Сакън – никой да не го и споменава!
Ами тъй де – аз не мога да се примиря!
Що пък есента да значи старост?
Ей това поетите и срама нямат
да редят и за това куплет подир куплет,
и да сравняват дъртите ни кокали
ту със жълти листи, ту със вършини на плет.
И какво ги хвана тази есенна пък муза
да линеят с есенния дъжд...,
и зад всяка кофа градска на боклука
да си мислят че ги гледа тайно мъж....
Аз обаче все пак да са поогледам -
може пък да ми излезе пустийо късмет!
И на тази пейка в парка – ей тъй на, за малко -
да посядам всяка вечер в пет...
Може пък и мойта златна есен да довтаса
романтично, тайно ... като за сефте,
или пък с есенния дъжд да ма сколаса
да въздишам мокра, артистично
с две сълзи на моето лице...
Тогава /тук да ми простят критиците,
ама това е пейка в градски парк/...
та тъй де – между падналите жълти листи
и две-три кучешки г... а
ша изрецитирам и аз тъй някак поетично:
Да, дошла е вече есента...

Елица Загорска:

Срещнах Есента
и в нея себе си познах.
По медените нишки във косите,
по ручеите смях, оставащи бразди в лицето.
Ту дъждовно тъжна,
ту слънчево усмихната,
докосвам с нежни пръсти своите деца,
дарявайки ги със надежди пъстри.
И обличам в цветове мечтите,
безбройни като есенни листа.

Есен е – Красимира Касабова:

Есен е

Есен е...
Дърветата се прощават с листата си..
Земята се разделя с топлината на слънчевите лъчи..
... а аз се прощавам с теб.
Тъй както земята се разделям с топлината на твоите длани.
Ти си отиваш и ме оставяш на безпощадната зима, която ще скове сърцето ми.
Земята ще дочака своята пролет отново, но сърцето ми не ще успее..
Някой ден птиците отново ще запеят,
цветята отново ще разцъфнат,
но ти... никога няма да се върнеш!!!
Есен е...

Ето още веднъж и всички участия:
Есенни стихове