Да, зная, че нашата младост остана някъде далеч в миналото. За това напомня ни портретът от нощното шкафче. На него жената и мъжът са все така красиви, нали? Очите им са пълни с надежда, а косите им все така абаносово черни, скрили в себе си полъха на нашата пролет.
А днес, приятелю мой, от огледалото ни гледат уморени очи... очи, които са изплакали най-тежките и болезнени сълзи в живота си, но и са искрели от най-голямото щастие.
Косите ни са посребрели, така е! Отдавна от тях си е отишъл полъхът на младостта ни, но днес в тях са събрани нашите успехи и падения по пътя ни.
Нашата пролет отмина, другарю мой, но тя ни остави взаимното уважение, спокойствието, усмивките и успехите на нашите вече пораснали деца.
Да, зная, че нашата младост остана някъде далеч в миналото. Сега на вратата ни чука нашата златна есен.
Нека й отворим и да приемем узрелите плодове на живота си, друже! Те са най-сладки!
Да, зная, че нашата пролет отмина, но нашата есен не е!
Участва в конкурса Есенно настроение в думи
Прочетете още: